“По-добре е да си останем мечтатели.” 

Александър Драганов е председател на най-голямата фентъзи и хорър група в България – Цитаделата. Преводачът на най-четените заглавия от издателство “Егмонт”. Писател.

Mitevism:

Когато заговоря с теб, винаги съм те чувствал като ментор-приятел. Още откакто се запознахме – не толкова далечната 2013г. Как успяваш да си все толкова актуален и добър в многото преводи, които ти дават годишно, да определяш балансирано геополитическото обстановка и постоянно да гледаш и четеш филмите и книгите на седмицата? Не се ли губиш?

Александър Драганов:

Интересното е, че на твоята възраст бях малко неуравновесен и имах големи мераци да менторствам, но нямаше интерес към услугите ми, а днес когато нямам подобни претенции, ти ми казваш такова нещо – благодаря, макар да смятам, че ти вървиш по свой много интересен път. Дали съм добър в многото преводи могат да преценят само читателите, но аз се радвам, че мислиш така. Четенето на книги е нещо, без което не мога, в по-малка степен това важи и за филмите. Писането в сайта идва следствие от това, а не обратното, затова не ме натоварва. Политическите ми анализи са любителски и неангажиращи, така че ги пиша рядко и не ми пречат. А многото интереси ти помагат да не се изгубиш само в една тема, което е доста опасно. Един герой от филма „Особености на руския национален риболов“ казваше, че медитацията е хубаво нещо, но не трябва да се прекалява с нея, за да не се превърне човек в идиот. Различните интереси са една симпатична предпазна мярка 🙂

Mitevism:

Успя да обединиш, чрез Цитаделата, добрите български автори, от тези жанрове, и издадохте сборниците с разкази „Мечове“. Четири подред. Как успя да ги мотивираш тях самите?

Александър Драганов:


Ако си спомняш, когато ме попита за интервю, аз ти казах, че отговарям охотно на въпросите, като пенсионер ( Повечето български автори са на същия принцип, дам ли тема, ясно е, че ще има изпратени творби. За мен предизвикателството бе да избера най-добрите и мисля, че успях да го направя, като покрай техните неща пробутах на читателите и моите 🙂

Що се отнася до групата, хубаво е, че намирам хора, с които да споделям лудостта си. Помня, че на първи юни честит празника на всички деца в групата и колегата Кръстю Мушкаров уместно попита – че то други има ли? Мисля, че в това е тайната на популярността й.

Mitevism:

Мислите ли за нова поредица от сборници?

Александър Драганов:


Мен още ме притискат да не приключвам със старата, а ти вече ме питаш за нова! Истината е, че всяко хубаво нещо има край, освен суджука, който както разбираме и от новините, има два. Дали ще започна нова поредица може да покаже само бъдещето. Ако, дай Боже, сме живи и здрави, може да стигнем и дотам, но засега мисля да си взема малко почивка от съставителска работа.

Mitevism:


Преди почти година излезе втората ти самостоятелна книга „Сказания за ледената планина“.  Имаме ли в България основи да градим фентъзи или не? 

Александър Драганов:


Тази есен, живот и здраве, ще излезе и третата, „Черната корона“, като се надявам тя също да бъде приета добре от феновете, въпреки някои рискови решения, които взех относно развитието на героите. Така обаче е по-интересно. Не искам да разкривам прекалено много неща на читателите, но мога да кажа, че на моите герои – тъмния елф Алтиарин, магьосницата Лерта и вампира Римиел, както и на новите персонажи, които се появяват, им предстоят дори по-големи изпитания от тези в предишната книга, тъй като вече не става дума просто за опасно пътешествие, а за истинска война. И все пак, не тя е основното, истинският сблъсък е над нея… Надявам се да на читателите „Черната корона“ да им е толкова интересна, колкото беше и на мен, докато я пишех.

За втората част от въпроса ти ми е трудно да отговоря. Ясно е, че имаме много талантливи автори, но средата у нас е доста отровна. Автори и издатели се замерят с подмятания, което прави лошо впечатление. Навремето това нещо съсипа книгите-игри и до ден днешен не може да се измие лошия вкус, останал от тогавашните дрязги. Ще е тъжно, ако нещо подобно се случи и с фентъзито.

Mitevism:


Защо фентъзито  не се е приема сериозно от някои  среди. Как може да се разчупи този стереотип?

Александър Драганов:


В България няма как да стане, тъй като преподавателите на социалистически реализъм няма как да приемат някакви си там фантасмагории като сериозна литература. Но на Запад е по-лошо, тъй като там авторите са склонни да се политизират, за да получат похвала от либералната критика за позицията по темата на деня. По-добре е да си останем мечтатели.

Mitevism:


Как те приемат, когато кажеш, че си преводач?

Александър Драганов:
Веднага ме питат от какъв език 😀 Като цяло се чудя дали не ме приемат за Дон Кихот, симпатичен луд, който следва мечтите си, вместо да гони парите. Но за мен преводаческата работа осигурява възможност за творчество и спокойствие, а и съвестните издатели се грижат трудът ти да е достойно заплатен.

Mitevism:


Най-добрият ти превод кой е?

Александър Драганов:


Не мога да кажа, но най-интересно ми бе да работя по „Домът на Хадес“ от Рик Риърдън.

Mitevism:


Докато не превеждаш – какво правиш? 

Александър Драганов:


Че чета книги, гледам филми и пиша вече стана ясно, но обичам да се виждам с приятели, да говоря с родителите си, да гоня котката из апартамента, да се разхождам в квартала. Освен това от години следя и формулата, макар че вече не е каквото беше едно време. Отвреме-навреме излизам и извън града за почивка, но по-рядко, отколкото би ми се искало.

Mitevism:

Книгите, които те отвратиха и ги изостави?

Александър Драганов:


Не е като да няма такива, но предпочитам да не споменавам конкретни заглавия. Все пак ще кажа, че не е приятно когато вместо хубава история, попадам на елементарна пропаганда. Политически анализатори дал Господ и у нас, и по света, докато кадърните писатели са по-малко. По-добре е да не похабяват таланта си за глупости.

Mitevism:


А тези, които те промениха?

Александър Драганов:
Ако става дума за книгите, които са оформили интересите и светоусещането ми – много са и няма да мога да ги изброя всичките. Най-важната е „Билбо Бегинс или дотам и обратно“ на Дж.Р.Р. Толкин, изданието на „Народна младеж“. Мама ми я четеше, когато бях малък и аз харесах нея най-много измежду всички детски книги. Това, вярвам, предопредели посоката, в която тръгна живота ми, тъй като до ден днешен се занимавам с преводи на фентъзи. И все пак може би нямаше да стана такъв фен само заради Толкин. Когато обаче баба ми купи „Камъните на елфите“ от Тери Брукс, вече се зарибих сериозно. Но след тях имаше много книги, които ми оказаха влияние. „Сага за войната на разлома“ от Реймънд Фийст. „Белгариад“, „Малореон“ и „Еления“ от Дейвид Едингс. „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг, разбира се. „Пърси Джаксън“ от Риърдън, чиито продължения превеждам и до ден днешен. Книгите на Саймън Р. Грийн – от този автор се научих, че никога не бива да слагам спирачки на въображението си. Поредицата за краля на тъмните елфи Малекит от Warhammer, на Гав Торп – там пък видях съвършенството в жанра, такова, каквото аз си го представям. Знаеш, че обичам и ужаси – навремето се гнусях от този жанр, но творчеството на Хауърд Лъвкрафт ми показа мрачноватото му величие, а книгите на Греъм Мастертън, колко забавно може да бъде от тъмната страна. Такива неща са важни, тъй като рушат капаците, които човек сам си слага.

Но ако говорим за книга, която истински променя, това за мен е „Заклинателят“ на Уилям Питър Блати. Тя не е фентъзи, а за мен е спорно дали е и точно хорър. Но тя е книга, която заедно с директното си продължение „Легион“ и тематичното „Димитър“ оказа огромно влияние върху мен, защото като малък бях вярващ, но после изгубих това, така се стекоха нещата в живота ми. Но Блати ми върна изгубеното, нещото, което К.С. Луис ми бе дал като дете с „Хрониките на Нарния“, а баща ми, като ме водеше на църква. Това е невероятно и още съм много благодарен, че ми се случи. Затова и препоръчвам на хората да прочетат „Заклинателят“ и „Легион“, макар да са много тежки и смущаващи. Това обаче ги прави силни – истински са, не лъжат и не замазват нещата, а те вадят от зоната ти на комфорт и те отвеждат докъдето трябва да стигнеш.

Mitevism:

За теб Цитаделата какво е? 

Александър Драганов:


Моят свят – малко шантав, малко луд, но надявам се интересен.

Advertisements

One thought on ““По-добре е да си останем мечтатели.” 

  1. Pingback: Цитаделата

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s