С Денис се запознахме на кръгла маса, организирана по повод тийн книги и събития в съвременната литература, през април 2016г. В рамките на по-малко и от пет минути го почувствах като момче, с което съм израснал от улицата. Или съученикът, с когото деля един чин. Автор е на четири сборника със стихове и проза.
Полуруснак, който продължава образованието си в Русия.
Харесайте фейсубук страницата му:https://www.facebook.com/rimodraskanici/
Снимката е от 18 юли, когато си представи четвъртата самостоятелна книга “Колелото на историята”, пред врачанска публика в Младежки дом.
Mitevism:
Руската журналистическа мечта трудна ли е?
Денис Олегов:
Всичко е трудно, ако нямаш паспортът на съответната страна. Русия е държава, в която чужденци изключително трудно пробиват, освен ако не са футболисти (смее се). Във всички случаи има доста международни медии, включително и българо-руски, и ако успея да започна работа в една такава платформа, това би било добро начало. Няма лесно нещо, особено в журналистическата професия. Днес си на върха, утре може да си напълно забравен. Някой помни ли първите репортери на bTV и Нова ТВ? Вероятно само носталгиците, които са намерили кадри от първите дни от ефира на съответните телевизии.
Mitevism:
А българската журналистическа плоскост къде се намира в общото?
Денис Олегов:
Проблемът е, че качествените журналисти са изместени от жълтите такива. Представата за нашата професия е изкривена заради желанието на някои хора просто да трупат рейтинг и посещаемост на сайта си, като пускат всякаква лъжлива информация с крещящи заглавия. Ако да си журналист се изразява в това да пишеш измислици, всяко дете с развинтено въображение може да работи в медиите. Все пак това, че една уважавана медия в Русия или в западна Европа, никога не би си позволила да стигне до това положение, ми вдъхва надежда, че някой ден и ние няма да имаме нужда от това да кликаме през 10 минути на поредната „сензация“.
Mitevism:
Пишеш от крехка възраст, защо изобщо си избрал този дълъг и продължителен път? По-лесно е да се отбиеш в някоя дискотека. Да си различен не е толкова лесно – в това се съдържа голяма доза самота.
Денис Олегов:
Писането не е нещо, към което умишлено съм се стремял от детска възраст. Така се стекоха обстоятелствата, че литературата ми помогна да преодолея немалко трудности в пубертета и с времето, когато съзрях достатъчно, разбрах, че чрез нейната сила мога да кажа нещата, което съм прозрял, на останалите. Така че докато чувствам, че има какво послание да отправя, ще продължа. Никога не съм се стремял да приличам на останалите, смятам, че не е и необходимо. А самотата е вътрешно състояние. Ти можеш да се напиваш всяка вечер по дискотеките и пак отвътре да се чувстваш самотен, зависи от човека.
Mitevism:
Направихме чудесно представяне, миналия месец(юли), във Враца на новата ти книга „Колелото на история“. Кое е нещото, което взе от срещата?
Денис Олегов:
Заредих се с голяма доза вдъхновение. Имах честта да разговарям с доста интелигентни млади хора по време на дискусията, която се получи, и съм благодарен за проявения интерес. Всяко представяне, независимо къде е то, ме зарежда с положителни емоции, и с надежда, че не се чете само комерсиална литература, предназначена за 12-годишните „фенки“, които пазарът лесно манипулира.
Mitevism:
Човекът, без когото нямаше да си това което си?
Денис Олегов:
Един ли бе да го опишеш. (смее се) Зависи, в журналистиката научих много от Иво Тонков, Станимир Бакалов, Анастасия Карнаух. Чисто литературно моят редактор Иван Русланов, както и Петър Чухов и Васил Прасков, които много са ми помагали. Човек от всекиго научава по нещо, така че всеки от обкръженеието ми в една или друга степен е повлиял на това, което съм днес.
Mitevism:
Участваш постоянно в четения – поезията се е доста променила, знаеш. И в този ред на мисли – като модернист или постмодернист се определяш?
Денис Олегов:
Доста пишещи използват свободния стих само за изразяване на първични емоции, с което се губи доста от съдържанието на текста. Най-важен е смисълът, а постройката вече зависи от стила на автора. Аз по-често пиша в рими, колкото и старовремско да звучи това. Имам някои неща в свободен стих, но тях по-скоро си ги определям като лични „пословици и поговорки“, заради тяхната краткост. Честно казано, определям се като „драскач“. Не съм усвоил типични похвати за някоя литературна епоха, нито пък съм професионален писател. Не смятам, че си приличам достатъчно по стил с постмодернизма, а модернисти едва ли има в XXI век.
Mitevism:
Какъв е начинът да накараш някого, който е напълно незаинтересован, да заобича литературата?
Денис Олегов:
За всеки човек има подходяща книга, просто трябва да има причина да я отвори. Едва ли някой, който е весел с чашка ракия пред масата, докато слуша чалга, ще има нуждата да чете. Но когато нещо провокира този човек да се замисли какво не е наред, тогава той ще потърси отговор. Било то в книга, филм или песен. Можем да оценим истинската стойност на изкуството, когато осъзнаем колко е приложимо в живота то. Признавам си, аз като подрастващ почти не четях, но след като преживях доста трудности, започнах да преоткривам магията на книгите и до днес се възхищавам колко е необятен литературният свят.
Mitevism:
Някой ден, би ли искал да направим съвместен проект?
Денис Олегов:
Разбира се! Имам още много да катеря в прозата, но с общи усилия смятам, че може да се получи нещо много интересно.
Mitevism:
Накъде сега?
Денис Олегов:
Към посолството да си изкарам най-после визата (смее се).
Mitevism:
България за теб е?
Денис Олегов:
Мястото, което ме е научило, че светът е пълен с трудности и проблеми и ако не се оправям сам, няма кой да ми помогне от нищото. Няма да разтягам локуми колко е хубаво тук или колко е лошо, това всеки сам го преценява. Но във всички случаи трябва да съм благодарен на тази земя, че съм израснал тук и съм попил доста от българската култура. Това ме е изградило до голяма степен като личност.
Mitevism:
А Русия е?
Денис Олегов:
Все още не достатъчно опозната татковина. Само дете от смесен брак ще разбере разликата между „родина“ и „татковина“ – родината ми е България, защото съм се родил тук, татковината ми е Русия, защото тя е земята на дедите ми. Русия е страната, от която съм взел, било то подсъзнателно, отношението си към доста неща, руската култура е оформила голяма част от мирогледа ми. Но когато поживея там, ще кажа повече.
Mitevism:
Денис Олегов е..?
Денис Олегов:
…лош актьор. Трудно излизам от собствения си образ, не мога да бъда стереотипен.
Митевизъм 1.2 